ЗДРАВНИ СЪВЕТИ

MMR_vaccine.jpgВаксините. Нещо повече за тях ...

Автор: Ситивет

 

Преди много години учените открили, че инжектирането на вирус или вирусни частици в организма на човек или животното предизвиква отговор от страна на имунната система . Този имунен отговор осигурява защита на организма за определен период от време след ваксинацията. Това откритие лежи в основата на разработването и производството на съвременните ваксини . Тук накратко ще Ви представим основните принципи и етапи на предизвикването на имунен отговор срещу заразни заболявания. За тази цел ще използваме като пример едно вирусно заболяване. Може да се твърди, че същите принципи важат и за бактериалните заболявания.

 

Агентът, причиняващ заразно заболяване трябва да бъде изменен
Патогенната ( болестотворна ) форма на вируса обикновено се нарича „ див “ или „ теренен “ щам. Факт е, че не можем да инжектираме болестотворен вирус на здраво животно, тъй като това би довело до неговото заразяване. Ето защо е необходимо патогенният вирус да бъде така изменен, че да не може вече да причини заболяване. В някои случаи е необходимо вируса да бъде убит а в други да бъде модифициран с помощта на различни процеси, докато стане апатогенен , или „ отслабен “. Въпреки, че целта е да се промени вируса, така че да го направим отслабен , едновременно с това той трябва да бъде запазен във форма, която да е способна да предизвика имунен отговор от страна на здравия организъм.

Частите на вируса, които карат организма да го разпознава и да реагира се наричат антигени. Антигените най често представляват големи протеинови молекули, разположени на повърхността на вируса. Антигените трябва да бъдат запазени, така че да послужат като стимул за имунната система ( защитната система на организма ), за да може да се получи ефективен имунен отговор.


ваксина, имунитетВъвеждане на изменения вирус в организма
След като бъде изменен вируса той трябва да бъде въведен в организма. В зависимост от вида на ваксината тя може да се инжектира, да се приложи в носа или очите или да се приеме през устата ( напр. противобясните ваксини за диви животни ). На всяка ваксина е означен правилния начин на нейното прилагане, който трябва да се спази. Не може например да приложим инжективно ваксина, разработена за назално приложение, както и обратното.



Инжективните ваксини както и тези, които се приемат през устата обикновено довеждат до цялостен (общ) имунен отговор. Ваксините, прилагани в очите или носа, предизвикват по-локализиран имунитет. При възможност за среща с вируси, които могат да се вдишат (напр.
Parainfluenza при кучета), употребата на назални ваксини с оглед получаването на местна реакция в носните проходи е оправдано. След ваксинирането имунната система ще бъде готова да разпознае и убие всеки нов вирус, преди да може да се реплицира в тялото и да предизвика заболяване. Локалният имунитет не би бил много полезен за вирус, който се поглъща и причинява заболяване на червата например, какъвто е Парвовирусът при кучета и котки. За този вид вирус ще е необходима ваксина, която предицвиква системен (общ) отговор.


имунен отговор, имунитетРеакция на имунната система
Когато имунната система на организма разпознае чуждите антигени на вируса тя се стимулира и се предизвиква имунен отговор. Част от имунния отговор включва производството на антитела, които се свързват с антигените и деактивират или убиват вируса. Това се нарича хуморален имунитет. Други клетки произвеждат определени химични вещества, способни да унищожат вируса пряко или от своя страна помагат други клетки, наречени макрофаги (буквално "големите консуматори") да погълнат вируса. Тази част на имунния отговор се нарича клетъчно-медиирана.



Създаване на имунологична памет
Независимо дали отговорът на организма е преди всичко хуморален (чрез антитела) или клетъчно-медииран, се създават т. нар. "паметни клетки". Тези клетки помнят специфичните вирусни антигени, на които е излаган организма.Например, ако едно куче  получи комбинирана ваксина, съдържаща антигените на гана, парвовирус, и кучешки хепатит в организма му ще се произведат три различни групи от паметни клетки. Всяка група ще е специфична само за едно заболяване. Благодарение на това при по-късно заразяване с някои от трите патогена имунната система вече ще разполага с нужната информация за да създаде незабавно съответния имунен отговор. Така патогенът ще бъде унищожен преди да е настъпило заболяване. За създаването на "паметни клетки" обаче е нужно време. Периодът от време между ваксинирането и създаването на "паметни клетки" обикновено е 2-3 седмици, ако ваксината се инжектира и няколко дни, ако се прилага интраназално (в носа). Целта на ваксинацията е именно предварителното създаване на такива "паметни клетки".

 

Важно е да се знае, че "паметните клетки" срещу някои патогени живеят доста дълго. Други имат относително кратък живот. Поради тази причина се налага животното да бъде подлагано на периодични реваксинации - веднъж на една, три или повече години в зависимост от вида на заболяването. Това гарантира поддържането на достатъчен брои "паметни" клетки" за да бъде осигурен бърз и адекватен имунен отговор във всеки един момент.